по "Душата-номад" (Ангел Колев)
 
Бездомно се скитам по свят изтъркулен,
забързано-потен и втръснал.
Кръстосвайки, колко ли чифта цървули
в магарешки тръни съм скъсала...

Ох, знам ли къде са ми хвърлили пъпа
премногото сприхави баби,
та делника хилав чепато настъпвам,
без нищо в бохчата за грабене...

Да, имам парченце в големия пъзел –
врата и табелка със име.
Но пътят ми, вързан на синусов възел,
ме тегли към чуждите климати.

Не се застоявам за дълго, прощавай,
та камо ли корен да пускам...
Че лист или два календарът ощави ли –
своя бивак съм напуснала.

Не ще превъзпиташ със обич чергарка,
душата-номад ще я мъчи.
И с онзи вселенски инат на магаре,
виж-току ти хвърлила къча!

Пепа Лулова