Родена съм със остра неспособност
да вярвам в режисиран хепи-енд.
Целувките ми имат срок на годност –
раниш ли ме, нагарчат за момент.

Към куп неща съм силно алергична:
фъстъци, насекоми... И мъже –
такива, дето “лудо ме обичат”,
а с вярата ми скачат на въже.

Да, млада съм... Но с тежка диагноза:
не чакам, не забравям, не търпя.
Сърцето си поставих под наркоза,
откакто се влоши и оглупя.

И въпреки, че карам на безсолно,
откриха под клепачите ми дъжд.
От теб съм го прихванала. Неволно...
Обратно си го вземай. Наведнъж.

Не ме обичай. Цялата съм в дупки –
сто грешки ампутирах досега.
Накрая се превърнах във черупка –
ваксина за хроничната тъга.

Пепа Лулова

Ами хубаво е стихчето, за което те поздравявам. Само не ми се понрави тази рима - непригодност с годност; имаше един поет, който римуваше полковник с подполковник, та се сетих за него ))))

Привет и благодаря! Напълно съм съгласна, но цялата история тръгна от "целувките ми имат срок на годност", а дори нямах идея за какво ще да иде реч по-натам. Обаче си държах на тоя стих. Та така ми се върза :) Поздрави!

Родена съм със тази непригодност-
не вярвам в режисирам хепи-енд
Целувките ми имат срок на годност-
ранят ли ме ,нагарчат за момент.

Предложение в случай,че държите на ,,непригодността":)
Поправката ви всъщност е доста по-удачна.
Хубав стих.