Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
02.09.2012 16:46 -
От такава любов се умира (Re: После-обично)
Автор: daizycrazy
Категория: Поезия
Прочетен: 3716 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2012 17:06
Прочетен: 3716 Коментари: 9 Гласове:
13
Последна промяна: 20.09.2012 17:06
Тази приказка не е за двама,
а за пристан, забравен и сам.
Аз не можех, Любов, да остана...
(Как се прави любов с ураган?)
Бях готова. Да съм. И да бъда.
И оазис, и буйна река...
Но очи – доживотна присъда,
изпариха до капка кръвта.
Не разбираш, Любов, аз не тръгнах –
аз побягнах далече от теб,
че сърцето без жал ми изтръгна
и остави след него вертеп.
Тази обич не беше магия,
нито сбъдната детска мечта.
След ръцете ти – дива стихия,
дълго тлееше в огън плътта.
И не можех да дишам от болка,
от копнеж по властта им... и страх,
че ще видиш в очите ми колко
имам нужда безумна от тях.
С пръсти палеше огън във мене
и гасеше с пенлив водопад.
Дявол молех се в миг да ме вземе...
Без дори да погледна назад,
изоставих и теб, и морето
и вината със себе си взех,
а на тебе оставих сърцето.
По солени пътеки поех
самотата, скръбта си да диря,
към живот, без страстта ти суров.
От такава любов се умира –
просто нямаше начин, Любов!
Пепа Лулова
а за пристан, забравен и сам.
Аз не можех, Любов, да остана...
(Как се прави любов с ураган?)
Бях готова. Да съм. И да бъда.
И оазис, и буйна река...
Но очи – доживотна присъда,
изпариха до капка кръвта.
Не разбираш, Любов, аз не тръгнах –
аз побягнах далече от теб,
че сърцето без жал ми изтръгна
и остави след него вертеп.
Тази обич не беше магия,
нито сбъдната детска мечта.
След ръцете ти – дива стихия,
дълго тлееше в огън плътта.
И не можех да дишам от болка,
от копнеж по властта им... и страх,
че ще видиш в очите ми колко
имам нужда безумна от тях.
С пръсти палеше огън във мене
и гасеше с пенлив водопад.
Дявол молех се в миг да ме вземе...
Без дори да погледна назад,
изоставих и теб, и морето
и вината със себе си взех,
а на тебе оставих сърцето.
По солени пътеки поех
самотата, скръбта си да диря,
към живот, без страстта ти суров.
От такава любов се умира –
просто нямаше начин, Любов!
Пепа Лулова
Жадно чета всичките Ви стихове. Рядко съм срещала такъв самороден талант.
цитирайtanyaivanova написа:
Жадно чета всичките Ви стихове. Рядко съм срещала такъв самороден талант.
Благодаря сърдечно!!! Нека сме на "ти" :) Желая ти прекрасно настроение и много усмивки! :)
Поздравления !
цитирайstela50 написа:
Поздравления !
Близко е до това, което чувствам в момента. Благодаря за прочита!
Чудесни стихове!
цитирайesen написа:
Чудесни стихове!
Благодаря!
Много въздействащи неща пишеш!
цитирайcreatura написа:
Много въздействащи неща пишеш!
Благодаря! :)
Прекрасно е !!!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 337
