Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
22.07.2012 23:23 -
Елиза
Автор: daizycrazy
Категория: Поезия
Прочетен: 1553 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2012 17:30
Прочетен: 1553 Коментари: 4 Гласове:
7
Последна промяна: 20.09.2012 17:30
Сърцето ми разпна на стар кръстопът.
Камбанния грохот броеше.
Измери целувките колко тежат -
достатъчно явно не беше.
Аз дълго те чаках. И в студ. И във зной.
Дълбоките рани превързвах
с копривени ризи. А жаби безброй
потъваха в локви от сълзи.
От капките кръв по зеления мъх
сто алени мака изгряха.
Мълчах и те чаках. Примряла. Без дъх.
А лебеди нейде летяха.
Със поглед пронизвах листенца от дъб
и гледах с надежда лъчите.
Потъваха жабите в локви от скръб.
Но аз все ти търсех очите.
Със мене размина се някъде там,
пресмятайки колко си взимал.
Но знай, че не можех искра да ти дам.
Ти лятото взе. И е зима.
Копривата жарка под мойте нозе
превърна се бавно във слама.
А дивите лебеди мракът ги взе.
Замлъкна добрата камбана.
Морето шептеше, че идваш за мен.
Но сам пак пристигаше бриза.
А ти все пресмяташе...Ден подир ден,
забравил и свойта Елиза.
Пепа Лулова
Камбанния грохот броеше.
Измери целувките колко тежат -
достатъчно явно не беше.
Аз дълго те чаках. И в студ. И във зной.
Дълбоките рани превързвах
с копривени ризи. А жаби безброй
потъваха в локви от сълзи.
От капките кръв по зеления мъх
сто алени мака изгряха.
Мълчах и те чаках. Примряла. Без дъх.
А лебеди нейде летяха.
Със поглед пронизвах листенца от дъб
и гледах с надежда лъчите.
Потъваха жабите в локви от скръб.
Но аз все ти търсех очите.
Със мене размина се някъде там,
пресмятайки колко си взимал.
Но знай, че не можех искра да ти дам.
Ти лятото взе. И е зима.
Копривата жарка под мойте нозе
превърна се бавно във слама.
А дивите лебеди мракът ги взе.
Замлъкна добрата камбана.
Морето шептеше, че идваш за мен.
Но сам пак пристигаше бриза.
А ти все пресмяташе...Ден подир ден,
забравил и свойта Елиза.
Пепа Лулова
1.
анонимен -
Превъзходно...
22.07.2012 23:36
22.07.2012 23:36
Превъзходно...
цитирайанонимен написа:
Превъзходно...
Много благодаря!
Започне ли някой да пресмята колко е дал и колко е взел, то вече не е любов, а сделка. Не си струва човек да я сключва...
цитирайmamas написа:
Започне ли някой да пресмята колко е дал и колко е взел, то вече не е любов, а сделка. Не си струва човек да я сключва...
Taka e, за съжаление...
Търсене
За този блог
Гласове: 337