Ти няма да бъдеш от слабите, сине.
И никога няма да плачеш.
Дори да е тъмно. Дори да изстине

Старото ми “Аз” ми е порядъчно широко.
Пълна бях с мечти. А виж ме колко съм вталена!
Хвърлям любовта – отдавна ѝ изтече срокът

Отвори си прозореца, Господи!
Само миг се поспри и послушай...
Изгорихме последните мостове.

Забравената в мен си няма име.
Не се е врекла в Дявола, ни в Бога.
По устните ѝ пари младо вино,

Не ме буди, когато си отиваш!
Забравила съм как да се сбогувам...
Пийни кафе, студено и горчиво.