Отвори си прозореца, Господи!
Само миг се поспри и послушай...
Изгорихме последните мостове.
А в душите ни бие градушка.

Изоставихме, Господи, себе си
и се втурнахме слепи към Ада –
като диви отчаяни лебеди,
уморили се тихо да страдат.

От кесиите ронят се дните ни,
пожълтели и евтино-леки.
И пилеем ги, Боже. И скитаме.
Без човек да е брат за човека.

Ти го знаеш, разбира се, Господи.
Не убягва от взора ти йота.
Ала с право спасяваш ни косвено
след безбройните тъжни Голготи.

Знам, вратата ти чака отворена
да разперим криле за последно.
Ала днес отвори си прозореца
и прати ни очи да прогледнем!

Чуден стих! :)))

И благодаря, wonder! :)

поздрав

продължавай:)

Такава мъдрост, заслужава бурни аплодисменти!

...Знам, вратата ти чака отворена
да разперим криле за последно.
Ала днес отвори си прозореца
и прати ни очи да прогледнем ...
Поздрави !

че прочетохте и коментирахте, приятели!