Бих ти разказала нещо за мен...
(Чай или истина? Мляко?)
Тих е светът ми. Мълчи озлобен.
Аз не мълча. И преграквам.
Смея се с глас на горките мъже,
дето ме бъркат с принцеса.
Дните заплитам в дебело въже –
тихата смърт да обеся.

Бих ти разказала нещо за мен...
Имаш ли мъничко време?
Виж, тишината в един хубав ден
всичко реши да ми вземе.
Пазя единствено спомен за дъжд,
скътан ей тук, под клепача.
Чака да дойде Различният мъж,
с който за миг да поплача.

Бих ти разказала всичко за мен!
Само че малко остана...
В тихия поглед на гълъб ранен
скрих и последния заник.
С клечка кибрит си рисувам врата –
път към съседна вселена.
Даже и Господ забравя света,
щом се мълчи прекалено.

Знам, ще си тръгнеш и ти, отегчен...
Вярата трудно пониква
в свят на безгласни, несръчно слепен
с глупав обет, че се свиква.
Аз не успях. И живея на глас.
Нека ме мислят за луда!
Трябва и луд, (ей така, за контраст)
който да вярва във чудо...

Пепа Лулова

Много е хубаво!

Силно и истинско. Много ми допада стилът ти на писане. :)