Една отделна реалност :: Възраст за плетки

(по "Изгубване" - hristam)

Няма възраст за плетки, повярвай!
Някой злобно подметнал, че има?
Явно тлял е в любовна жарава,
но дошла е в гърдите му зима.
Жалко, нямал човекът готовност -
дотогава се топлели двама.
И изплел си от вълна пуловер -
да го пази от студ и измама.
Постепенно му станало навик
да плете вместо с жар да се влюбва.
Да, решил, че е стар за такава
щуротия, че тъй му е хубаво.
Самотата, във вълна облечена,
постепенно съвсем го превзела.
Озлобил се за двама човекът,
какавида от яд го оплела.
Бавно, сиво, се нижели дните.
Под балкона се кискали влюбени.
А пък той мятал гневно иглите,
подигравал се как са загубени.
И тогава я срещнал. Жената.
(Точно пред магазина за прежда.)
Тя искряла от обич в душата.
Тя сияела в свойта надежда.
Порицал я веднага човекът,
възмутен и суров я осъдил:
"Тя е вече във възраст за плетки...
Как така, вместо туй, се е влюбила?"
А Жената с усмивка подминала,
руйно вино в кръвта ѝ кипяло:
"Нямам нужда от вълна през зимата,
мен гореща любов ме е сгряла!"

Пепа Лулова