Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
14.09.2012 00:45 -
Дете на честта
Автор: daizycrazy
Категория: Поезия
Прочетен: 653 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2012 17:05
Прочетен: 653 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 20.09.2012 17:05
Затворнико, луд ли си? Тя те забрави.
Защо пак ѝ пишеш с ръждиво перо?
Суров е животът, (Какво да се прави!)
дори и добрите не виждат добро.
Изпушил последната люта цигара,
изпил и последната капка вина,
проклинаш съдбата си, седнал на нара,
а в сините кладенци зрее сълза.
Стената – пазител на твоето време,
издъхва от рани... (От Нея ни вест!)
И чакаш затворът греха ти да снеме,
сменил свободата за нейната чест.
Отдавна ръцете ѝ другиго милват
и с чужди очи я посреща денят.
Дори и от Бога да бъдеш помилван,
затворен за тебе е нейният свят.
Разтапя се залезът в сенки лилави,
решетките бавно се сливат с нощта.
А някъде кула от клечки си прави
едно синеоко дете на честта.
Пепа Лулова
Защо пак ѝ пишеш с ръждиво перо?
Суров е животът, (Какво да се прави!)
дори и добрите не виждат добро.
Изпушил последната люта цигара,
изпил и последната капка вина,
проклинаш съдбата си, седнал на нара,
а в сините кладенци зрее сълза.
Стената – пазител на твоето време,
издъхва от рани... (От Нея ни вест!)
И чакаш затворът греха ти да снеме,
сменил свободата за нейната чест.
Отдавна ръцете ѝ другиго милват
и с чужди очи я посреща денят.
Дори и от Бога да бъдеш помилван,
затворен за тебе е нейният свят.
Разтапя се залезът в сенки лилави,
решетките бавно се сливат с нощта.
А някъде кула от клечки си прави
едно синеоко дете на честта.
Пепа Лулова
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 337
