Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
07.07.2012 16:33 -
Крилатият отбор
Автор: daizycrazy
Категория: Поезия
Прочетен: 747 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2012 18:09
Прочетен: 747 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 20.09.2012 18:09
И какво, че позабравихме училищния двор,
а по чиновете никнат чужди рошави мечти?
Та нима не сме си същите – крилатият отбор,
дето пет години учеше се как да излети...
И какво като понякога говорехме във час,
а учебникът по физика мълчеше неразбран?
Други днес повтарят пакостите, вършени от нас
и герои главни стават бързо в дневника-роман.
И дали са пълни стаите, щом нас ни няма в тях?
Коридорите жужат ли още – кошер от звезди,
неизригнали тревоги, обич, трепети и страх...
Да, пораснали сме малко. Но горим като преди!
И шептят ли пак тетрадките за първата любов?
Укротява ли звънецът междучасни ветрове?
Бяхме някога задружен клас... Сега класът е нов
и покълват в него нови птици, нови цветове.
И освен ако Земята не е спряла да тупти,
то в сърцата все е същото – врабчета и цветя.
Пак сме влюбени, невинно-щури, с рошави мечти –
онзи шеметно забързан випуск, дето излетя...
Пепа Лулова
а по чиновете никнат чужди рошави мечти?
Та нима не сме си същите – крилатият отбор,
дето пет години учеше се как да излети...
И какво като понякога говорехме във час,
а учебникът по физика мълчеше неразбран?
Други днес повтарят пакостите, вършени от нас
и герои главни стават бързо в дневника-роман.
И дали са пълни стаите, щом нас ни няма в тях?
Коридорите жужат ли още – кошер от звезди,
неизригнали тревоги, обич, трепети и страх...
Да, пораснали сме малко. Но горим като преди!
И шептят ли пак тетрадките за първата любов?
Укротява ли звънецът междучасни ветрове?
Бяхме някога задружен клас... Сега класът е нов
и покълват в него нови птици, нови цветове.
И освен ако Земята не е спряла да тупти,
то в сърцата все е същото – врабчета и цветя.
Пак сме влюбени, невинно-щури, с рошави мечти –
онзи шеметно забързан випуск, дето излетя...
Пепа Лулова
Коледно настроение
SMACK, short story, Hemy VARNALIUS / ПЛЬ...
Въпросник“Моят клас“ (междуличностни отн...
SMACK, short story, Hemy VARNALIUS / ПЛЬ...
Въпросник“Моят клас“ (междуличностни отн...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 337
